7 вредни клишета за Брекзит

Започваме този текст с възмущение както от българските, така и от международните медии, които в продължение на близо половин година умоляваха Великобритания да не напуска, не вярваха, че то ще стане, след което за един ден смениха плочата от „обичаме ви, искаме ви“ на „вие сте пълни глупаци“. Допитването до народа се превърна в популизъм, медиите в обикновени пропагандни канали, а уважението на различното мнение беше напълно зачеркнато. С това наум, пускаме този текст, който е от типа текстове, които изглежда в момента може да видите само в блогове, защото евроскептицизмът е допустим само когато е на теория. (Йоан Запрянов)

Този текст няма за цел да наложи своята позиция, отвъд всякакво съмнение, защото така би повторил грешката на онези, които трябва да критикува. Идеята на текста е да демонстрира, че изложените популярни тези не са нито очевидни, нито безспорни. (Тончо Краевски)

Нискообразовани националисти и пенсионери взеха решението

Не е вярно. Националистите на Фарадж не представляват повече от 10-15 процента от вота. А възрастните хора, които имаха по-голяма тежест при взимането на решението, са същите онези хора, които през 1975 година са гласували с огромно мнозинство (две трети) “за ” членство в Европейската общност. Те не са луди националисти, те са просто разочаровани. Младото поколение, макар и представено като жертва, има нужда от някаква консервативна цедка от време на време. Същата възрастова група (18-24) според други проучвания също така би премахнала монархията, би въвела базов доход за всички, би приела целия имигрантски поток и би вкарала квоти за малцинства в Парламента. И ако се съди по тенденциите откакто свят светува, повечето членове на тази възрастова група ще си променят убежденията, когато станат на 35-40 години.

Британците живеят в миналото

Напротив. Те отдавна са приели, че империята я няма. Европейският съюз е този, който живее в миналото (някъде в 60-те години), когато са били на мода “супердържавите”. ЕС се опитваше дълги години да стане такава, но докато успя и Студената война свърши, супердържавите загубиха смисъла си и новият гарант за свободата и просперитета е многополюсният свят. Независимостта на Великобритания не е изолация, а децентрализация в един нездравословно централизиран модел.

Лирата ще се срине, англичаните ще обеднеят много

Заучени фрази. Спадането на валутата в краткосрочен план ще стимулира износа на Великобритания и то в идеален момент, в който ще трябва да сключва нови търговски споразумения. Освен това, такива поевтинявания и поскъпвания стават непрекъснато, така че важното е какво ще стане в дългосрочен план. Междувременно, това което големите медии не казват е, че еврото пада дори повече.

Великобритания саботираше ЕС, сега той ще се интегрира по-лесно

Първо, не Лондон, а Брюксел лъжеше и усукваше през всички десетилетия на тяхната връзка. Първо обещаваше, че това е само проект за мир, после. че е само икономически проект, после, че е и политически и преди да в Лондон да са се усетили, вече имаше обща валута, централна банка и квоти за бежанци. Не англичаните са били некоректните в тези отношения. Не са и те главна пречка за интеграцията. Главният проблем с нея е, че Западна и Източна Европа все още се развиват в различни посоки и на различни скорости, четвърт век след падането на Берлинската стена.

Великобритания беше незаменима, ЕС ще се дезинтегрира

Тази крайност е също толкова зле аргументирана, колкото предната. Напротив, излизането на британците не показва, че ЕС се дезинтегрира, а че се е интегрирал повече отколкото британците могат да приемат. Икономическата взаимозависимост между държавите, особено в еврозоната е необратима. Великобритания хвана последния влак за излизане, преди такова да стане непосилно за когото и да било. Единственото неотменимо ядро на ЕС са Германия и Франция.

Шотландия ще напусне, кралството ще се разпадне

Ами нека да напуснат. Там и без това има прекалено много социалисти и притеснителна статистика за употребата на наркотици. Шегата настрана, концесиите за прочутите шотландски петролни залежи се държат от компании, базирани в Лондон. Въпросът с Шотландия е идеологически, но настрана от това, те наистина не са голяма загуба. Чуха се и коментари относно Северна Ирландия, Уелс и Гибралтар. Там националната идентичност е или неразвита или непризната и едно евентуално отцепване може, за разлика от шотландското, да приключи много бързо с военна интервенция и да се получи нов „Фолкландски ефект”.

Великобритания и ЕС скъсват цялостно и окончателно

Въпреки заканите на Юнкер и Шойбле „подавайте си молбата за напускане по-бързо”, това няма да стане. Първо, договорът е достатъчно ясен, че процедурата хипотетично няма как да трае по-малко от няколко години. Второ, като мине емоционалния момент, европейците и британците няма защо да не се договорят за икономически съюз като ЕС – Швейцария. Никой не иска големи икономически трусове във време на други сериозни заплахи. Също така Великобритания значи прекалено много за Европа, за да се ограничи на островитяните правото на свободно движение. Така че не е дошъл краят на нищо, нито е настъпил апокалипсис. Както е написано и по-горе – независимостта не е изолация.